Етикет на раздялата

Независимо дали ти “зарязваш” някого или теб те “зарязват”, има правила за намаляване на болката. Да, раздялата винаги боли. Независимо кой е инициаторът, това е болезнено изживяване, което не се забравя лесно. Млад или стар, мъж или жена, звезда или обикновен човек - в някакъв етап от живота си всеки преминава през това. Осъзнаването, че някой не иска да е с теб, е горчив хап, труден за преглъщане. Но има ли начин болката да е по-малко мъчителна?


Въпреки че раздялата е трудна за всяка от страните, по-уязвим е изоставеният. По-лесно е ти да сложиш край, макар че някои имат усещането, че извършват най-ужасното нещо в живота си. Същевременно обаче, когато “отрежеш” някого, дори да ти е трудно, изпитваш облекчение. Това е твоето решение и е по-лесно да продължиш напред.
За изоставения обаче не е така. Да чуеш от човека, на когото държиш, че предпочита да е с друг или сам, но не и с теб, е смазващо. Бързо лечение няма, но пък диагнозата не е фатална. Една раздяла не означава, че си обречен/а на доживотна несподелена любов. Колко трае възстановяването? Този период е индивидуален за всеки човек и включва редица фактори (възраст, продължителност и дълбочина на връзката и пр.). Независимо дали прекратяваш отношенията или си потърпевш/а обаче, има етикет, който трябва да се спазва.
Ако ти си инициаторът за края на връзката, най-важното е да вземеш под внимание чувствата на партньора/-ката си:

Ако предпочетеш чрез писмо по електронната поща, според етикета си длъжен/-на да кажеш “Сбогом” ЛИЧНО.
Направи всичко възможно да намалиш болката на потърпевшия. Как? Ти знаеш най-добре.
Избери подходящо място. Не съобщавай решението си на вечеря в ресторант, на парти или на обществено място. Не бъди пъзльо, който се крие зад другите, за да му се размине по-лесно.
Не питай: “Ще останем ли приятели?”, ако наистина искаш да скъсаш с този човек. Имаш достатъчно приятели, нали?
Как да преживееш раздялата?

Да те отхвърлят е разтърсващо - като земетресение. Изживей го! Отдай се на болката, но за седмица, максимум 2. Блъскай стената, преяждай, напий се до умопомрачение, гледай сапунки и реви. Реви и на рамото на приятели, които хулят онзи тип (оная пачавра), дето те е зарязал/а. Прави каквото намериш за добре. Но седмица, нали запомни!?
Скъсай нишката! Колкото и да се изкушаваш да разговаряш с бившия/-ата, не го прави. Запази мълчание и се превърни в бучка лед.
Мисли за него (нея) негативно. Не гледай назад към миналото с розови очила и не се самонаказвай с мисли къде сбърка. Кажи на всички, че решението е било взаимно.
Започни да наваксваш всичко, което си отлагал/а. Запиши се на курс по... нещо. Изкарай велосипеда от мазето.
Посети дом за сираци, занеси 5 кила банани в дом за стари хора. Нищо не поставя нещата в перспектива така, както доброволният труд и благотворителността.

"Въпреки че раздялата е трудна за всяка от страните, по-уязвим е изоставеният. По-лесно е ти да сложиш край, макар че някои имат усещането, че извършват най-ужасното нещо в живота си. "

- Ооо така е.. Винаги аз приключвам връзките и се чувствам ужасно. Всякаш съм отнела мечтите на някой и всичко, което е имал и на което е разчитал. (като се замисля точно това съм направила, което е ужасно ;х но просто няма начин.. или той ще страда, известно време надявам се, или аз като съм с него без да имам чувства)

За изоставения обаче не е така. Да чуеш от човека, на когото държиш, че предпочита да е с друг или сам, но не и с теб, е смазващо.
- мисля че смазващо е слабо казано..

Не питай: “Ще останем ли приятели?”, ако наистина искаш да скъсаш с този човек.
- Гадно клише, което съм употребявала при 2ма човека с които наистина исках да поддържам приятелска връзка и се получи. Чат пат се виждаме, което е объркващо, защото като го видя ми е притеснено свива ми се корема и знам че и с него е така..

любовта е хубаво нещо .. но има хора които нараняват много ! а за мен раздялата е неопределима